Тези писма не са книга. Те са стъпки - тихи, човешки, истински.
Всяко от тях е дъх, поет от душата на една жена, която е минала през всичко, но не е изгубила светлината си. Няма думи, които да поберат такава сила,но има тишина, в която тя живее.
И там, в тази тишина,се раждат тези редове - не за да бъдат прочетени,а за да бъдат почувствани.
Ако някой ден ги държиш в ръцете си,знай, че това не е книга - това е обич. Без име, без очакване, без край.
Просто - дъхът на благодатта.